Тази седмица присъствах на едно жизнеутвърждаващо събитие с практики в женски кръг и искам да споделя вдъхновението си с вас. Дано посланието ви докосне.
Свали доспехите метални, които стягат крехкото ти, нежно тяло! Ти си посланик на любовта и живота на земята.
Някой някога нарани твоето любящо и доверчиво сърце и ти реши да наденеш тази оловна броня. Нарами целия свят на раменете си и започна да маршируваш. Твоя командир генерал Его доволно потриваше ръце и раздаваше заповеди:
– Атака! Не вярвай на никого, нямаш нужда от другите! Ето ти списък със задачи за ПОстигане. Атакувай в посока неизвестна, към целта "където няма ПРИстигане"! Бягай бързо, че смъртта е на крачка зад теб и те гледа озъбено!
Бягаш, бързаш, вадиш ябълки от сорта "Трябва" от торбата, искаш да я поизпразниш, да ти олекне малко най-сетне. Но не знаеш, че торбата е омагьосана и като в приказка с лоша вълшебница изхвърлиш ли две, напълваш три нови.
От много катерене към върха на "посока неизвестна" почваш да се контузваш. Казваш си:
– Юнак без рана не може...как ли е юнак в Женски Род?...
Крачиш, дрънкат доспехите и нищо, че гърбът ти започва да се превива, нищо, че в корема боли.
– Няма да ям, дебела съм! Не се катери връх с тежък задник!
Крак ме боли.
– Много важно, нали имам два!
Спи ми се.
– Ще спя като умра, няма време! И тези ябълки край нямат! Нали все действам, все ПОстигам, а защо още не ПРИстигам?
Поспирам за малко сред приРОДАта. Пристигат и други жени-войни. И те в доспехи, малко поочукани от битките. И тях ги боляло някое рамо, корем, коляно... Откривам че НЕ СЪМ САМА. и те учавствали в битките при:
"Борба за Дете"
"Борба за кариера"
"Борба с килограмите"
"Борба с мъжете"
"Борба със свекървата" - тази била много кървава!
"Борба за живот"
Решаваме да свалим доспехите за малко. Да отворим раните и ги намажем с вълшебен мехлем заЕдност и става някакво вълшебство.
Болящите ни крака стъпват боси по тревата. Преведения гръб намира опора докато полягаме на земята. Някакъв извор избликва до нас и ни залива с животворяща енергия. Чувстваме покой и закрила. Разбираме, че до този извор можело да се ходи само заЕдно и по него можело най-сетне да
ПРИстигнеш ПРИ себе си.
Оставям бронята, по този път не ми е нуна вече. Обличам една рокля. Пускам косите си, тръгвам боса, без багаж. Тръгвам цяла.
Обичам себе си, защото съм посланик на Любовта и Живота на земята.
Ивелина Попкръстева - Дива
08/07/2024